За ремонта… Информационнен сайт относно вътрешни и външни ремонти и услуги.

Автомобилните хитове на 1985-а атакуват йънгтаймер-чартовете на 2015-а. Някои от „парчетата“ „звучат“ модерно и днес. Други обаче отдавна са потънали в забрава. Ще представим пет класика, които през тази година стават на 30: BMW E30 Cabrio, Subaru XT, Fiat Uno Turbo, VW Scirocco White Cat и Mercedes 190 E 2.6. Наред с тях в нашата галерия ще откриете и другите легендарни модели от 1985 г.

Subaru XT – японският технократ
Високотехнологичното Subaru XT изглежда като пратеник от бъдещето. За японския производител то сякаш е започнало през 1985 г. Ръбестото купе „копае“ в снега, намаляващите аеродинамичното съпротивление дръжки на вратите са разглеждани като наследство от самолетостроенето, а арматурното табло леко напомня за кокпит на Boeing. ХТ е 30-годишен автомобил, който изглежда така, сякаш може да лети. В клиновидното Subaru е скрито всичко, което разбунва духовете в автомобилния свят през 1985 г. – турбопълнене и двойно задвижване. Това обаче не му помага – оказва се, че Subaru XT не успява да спечели сърцата на технократски настроените потребители. Пионерът в двойното задвижване е изпреварен отдясно: предаване на мощност към четирите колела има и при Ford (4х4), BMW (iX), VW (Syncro), Toyota (4WD) и Mercedes (4Matic). А който иска комбинация между принудително нагнетяване и All-Wheel-Drive, мечтае за модната звезда Audi Quattro. Действително коефициентът на аеродинамично съпротивление (cW) е сензационно нисък, а моторът е мощен и надежден. Електропневматичното окачване също е прекрасно – благодарение на него клиренсът може да бъде увеличен с 3 см, чрез сензори нивото да бъде поддържано до скорост 80 км/ч, а след това каросерията да бъде „свалена“. За съжаление и това не помага на търговците. ХТ е продадено едва в 1056 бройки в цяла Германия.

Fiat Uno Turbo – италианската „пила“
Fiat представя Uno Turbo през 1985 г. при откриването на сезона от Формула 1 в Рио де Жанейро. Малкият „италианец“ гарантира 100-процентово удоволствие от шофирането – което може да се опише най-добре с динамичните характеристики – 8,3 секунди от 0 до 100 км/ч и максимална скорост 200 км/ч! Малко автомобилни производители биха обгрижили с толкова много любов малките си „бегачки“ като Fiat. Цилиндровата глава, разпределителният вал, буталата и клапаните са изцяло нови, дори задният пластмасов капак с вграден спойлер се прави специално за Uno Turbo. В сравнителните тестове в средата на 80-те пъргавото Fiat-че почти винаги е в челото. Въпреки това обаче то не се превръща в Everybody’s Darling. Защо ли? Поради две причини – първо, защото не е надеждно, и второ – защото е Fiat. Просто в много глави е залегнало мнението, че представителите на тази марка ръждясват и винаги тракат. А Uno Turbo е палаво колкото Golf I GTI. С тегло от 845 кг, Fiat-ът е само с 35 кг по-тежък от „германеца“. За съжаление днес малкият „италианец“ е истинска рядкост. В общи линии за повечето от неговия вид има две възможности – или биват прегрявани, или „тотализирани“.

Scirocco White Cat – невинният на вид
Второто поколение на Scirocco е много разпространено – макар че далеч не отбелязва толкова реализации, колкото предшественика си. От март 1981 до септември 1992 г. в Оснабрюк Karmann произвежда „народния спортист“ в тираж 291 497. Само за седем години обаче Scirocco I е произведено 504 153 пъти. От White Cat пък са продадени само 832 бройки. Драмата обаче започва много по-рано – през 1977 г. Създателят на Scirocco I Джордо Джуджаро прави още по-ръбесто оформление за модела, но VW решава да използва по-заоблената визия, създадена от собствения дизайнерски екип на марката. Реакцията на клиентите обаче не е очакваната. Зад слабите пазарни постижения на Scirocco обаче се крият и още две причини. Първо, VW вдига цените в сравнение с тези на първата генерация, и второ – колата се продава в същите шоурумове, където се предлага и Audi Coupe – прекият конкурент от групата VAG.

VW реагира, като заменя 1,6-литровия мотор (110 к.с.) с 1,8-литров със 112. 1,3 с 60 к.с. изчезва от програмата, защото е прекалено слаб. Така клиентите са оставени да избират измежду три моторизации: 1,5 (70 к.с.) и 4-степенна трансмисия, 1,6 (85 к.с.) и 4+Е скоростна кутия и 1,8 с пет предавки за GTI и GLI. За да спечелят повече клиенти, маркетинг стратезите решават Scirocco да получи по-богато оборудване за по-малко пари. Ходът се оказва успешен. По-късно е въведен и нов двигател – 1,8 със 139 „коня“(129 – при версията с катализатор). Именно този задвижващ агрегат лансира колата в лигата 200 км/ч. Най-мощното изпълнение има характерни белези – червения надпис 16V и електронната антена на покрива. Горе-долу с това завършва приказката за Scirocco II. Следва Corrado с техника на Golf II (от 1988 г.), но Scirocco продължава да се предлага с 95 к.с. до 1991 г., за да запълни нишата до най-потентното Corrado със 160 „коня“. Или, казано с други думи: Scirocco е оставен да умира бавно.

Mercedes 190 E 2.6 – спринтьор на годината

190 е един от парти героите на 80-те. Под неоновите светлини на паркингите на дискотеките той изглежда като високопоставен чиновник, който се е излъгал да отиде да послуша камерна музика. Освен това моделът е много напредничав – въпреки че при представянето му през 1982 г. заклетите Mercedes-оналисти се хващат за главата при вида на ръбестия компактен модел с много хром. Бароковото време на W 123 и W 116 обаче е отминало. Краят на 1985 г. идва бързо – а дотогава вече са произведени половин милион 4-цилиндрови 190-ки. И днес малкият Benz е признат за голям модел, на който колекционерите отдават подобаващо внимание.

Особено ценени са модификации 2,6. При тях под предния капак се крие редови „шестак“ с означение М 103 – който всъщност е базовият задвижващ агрегат за S-клас. Така 190 се превръща в мечта за любителите на дискретните потентни автомобили. Без автоматична трансмисия (за която тогава се доплащат 2525 марки) човек трудно може да се наслади на колата. Старата ръчна скоростна кутия има само четири предавки – което е напълно в духа на 80-те. Смяната им не доставя голямо удоволствие, както и Bonanza-ефектът при смяна на динамичния център на тежестта – проблем, който Mercedes овладя доста по-късно. Велурените седалки правят 2,6 да изглежда носталгичен. Шибедахът тук сякаш пасва по-добре, отколкото климатикът. За зла съдба много от автомобилите на пазара са съсипани със спортен волан, по-ниско окачване и радио с дизайн на конзола за игри.